Ревю ,,Синдер"-Мариса Мейър

,,Героите са същите, но не съвсем - сирачето всъщност е изключително талантлив механик киборг, феята вълшебница е робот с особено отношение към модата, а принцът този път получава нещо повече от обувката на Пепеляшка. Дори и в бъдещето приказките започват с "Имало едно време...".Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си."

Синдер, книга първа от поредицата за Лунните хроники, е преразказаната история за обичаната от всички Пепеляшка, но не се заблуждавайте..... Двете нямат почти нищо общо. Жанрът е антиутопичен с young adult елементи.

Отдавна исках да прочета тетралогията на Мариса Мейър и, когато ми се отдаде тази възможност, останах възхитена. Тази книжка (352 страници) ме държа в напрежение от началото- до края. Историята се развиваше с идеалното темпо, а сюжетната линия и замисълът на авторката са просто великолепни. Стилът на писане е нежен, вълнуващ, потапящ в историята и елегантно загадъчен. Разбира се, когато говорим за чужди автори няма как да не отдадем дължимото на преводачите и коректорите, които имат огромна заслуга за удоволствието от четенето.

,,-Двеста хиляди момичета-повтори той. -Защо не ти?"

Действието се развива в бъдещето след Четвъртата световна война в Източната Република. Войната с жителите на Луна е изтощила хората, а върлуващата, нелечима чума отнема десетки животи дневно. Хората са студени и нетолерантни към различните. Една от тези ,,различни,, е всъщност и главната ни героиня. Киборг и механик, Лин Синдер е нещо напълно различно от всяка представа за момиче, което може да съществува. Тя е непримирима, борбена, всеотдайна и толкова невероятно изтъкана от перфектната комбинация емоции, че човек няма как да не я заобича. Синдер (от англ.пепел) е един от най-прекрасните и реалистични герои, с каквито не се бях срещала от доста време. Чувството й за самосъхранение, страхът, който усеща от това да се покаже пред света, и липсата й на емоции, които тя отчаяно иска да изпита, я правят реална, а не от онези прекалено съвършени герои, от които сме се отекчили. През цялото време, докато четях, се чувствах сякаш ми е предоставена честта да проследя развитието и пътят до взимането на решенията на едно необикновено 16 годишно момиче.

Принц Каито е това, за което всяко момиче може да мечтае. Романтичен, мил, вярващ и подкрепящ, той показва, че всеки има право на любов, без значение колко е различен.
Каи ме впечатли с това, че се бори едновременно с чувствата си и с дълга, който е поел, за да защитава страната си. Пресмята възможностите и поема рискове, защото твърдо вярва в човешката, а и не само, доброта. Хареса ми силата, която показваше всеки път, когато кралицата се опитваше да го контролира.

Честно казано книгата беше доста предвидима и още от началото разбрах какъв е големият plot twist, но имаше някои малки неща, за които не се бях досетила. Въпреки това, за мен историята беше спираща дъха, а особено последните стотина страници бяха невероятно вълнуващи. Сънувах ги и ги съпреживявах, а последната страница я затворих с нетърпение да разбера продължението.

,,Синдер,, определено си заслужи мястото сред любимите ми книги. Давам 5 от 5 звезди и се надявам продълженията да ми харесат дори още повече. А вие четете повече, вярвайте повече, сънувайте повече и обичайте повече, защото книгите ни учат точно на това 😘