Ревю ,,Скарлет"-Мариса Мейър

,,Това не е историята, която си спомняте. Но е тази, която няма да забравите.

Бабата на Скарлет Беноа е изчезнала преди 2 седмици. Полицията е приключила със случая. Отвлечена ли е? Хората от селото вярват, че е избягала... все пак винаги е била малко откачена. Оказва се, че има много неща, които Скарлет не знае за баба си, включително за смъртната опасност, в която е живяла цял живот.

Въпреки това тя е всичко за Скарлет - от нея момичето е научило как да сади домати, как се управлява космически кораб и как да се наслаждава на живота.

Сега, единственият човек, към когото Скарлет може да се обърне за помощ, е Вълк, мистериозен уличен боец, който я изнервя и очарова едновременно. Но дали може да му има доверие?

Докато Скарлет и Вълк разкриват мистерия след мистерия, двамата се натъкват на Синдер. Тя е избягала от затвора и е най-търсеният човек (или киборг в нейния случай) на Федерацията. Това, което никой от двете не подозира, е, че дълбоко пазена тайна ги свързва от отдавна забравено минало. Заедно те ще трябва да се изправят срещу злата кралица Левана. А тя няма да се спре пред нищо, за да направи принц Кай свой съпруг, свой крал и вечен затворник.,,

     Такааа... Бях малко скептично настроена към втората книга, защото първата ме грабна толкова много и толкова ми хареса, че не вярвах, че втората може да я стигне, а още повече-да я надмине. За жалост се оказах права. Не ме разбирайте погрешно, книгата беше невероятна, но в сравнение с първата останах малко разочарована. Забелязала съм, че принципно не се разбирам особено с вторите книги от поредиците. Сякаш винаги са най-слабата част от поредицата, но без повече празни приказки- да преминем нататък.

     Първо ще споделя някои от нещата, които не ми допаднаха. За мен като читател беше адски дразнещо, че Каи стана Кай, андроидът така и не разбрах дали е Нанси или Наинси, а най-лошото от всичко беше ,,Ню Бейджин,,. Не знам откъде идва проблемът, но аз не можех да се насладя на книгата, докато ги имаше тези неточности. Наистина смятам, че трябваше или да започнат с ,,Ню Бейджин", или да го оставят ,,Нов Пекин", но не биваше да допускат тази грешка, която най-вероятно е направила впечатление и на другите читатели.

     ,,Не само Синдер беше в състояние да жертва себе си за нещо по-голямо."

    Скарлет е главният женски образ, както може да се разбере и от заглавието. Тя е борбена, смела, цапната в устата личност, която е готова на всичко, за да спаси своята баба. Хареса ми решителността и силата, които прояви, а човечността и любовта, които показа към едно същество, смятано за чудовище, определено ме впечатлиха. Проследяването на развитието й в останалите книги я превърна в много по-интересен и реалистичен герой, поне за мен. Честно казано не успя да ме завладее, както го направи Синдер, но беше изключително приятно пътешествието ми с нея.

   Вълка е може би най-странният мъжки образ, който някога съм срещала. При него интересното беше да се проследи какъв е в действителност и как действа манипулацията на мозъка му. Това, че са го променили като малък и са го отделили от семейството му, не му пречеше да мисли за тях с добро и да ги защитава по свой собствен начин. Борбата с животинските му инстинктите и с човешките му чувства разкрива пред читателя един нов необятен свят на генното инженерство, което ,макар и жестоко, е любопитно за проследяване. Много ми допаднаха моментите, в които Вълка се опитваше да защити Скарлет и дори беше готов да избяга с нея, за да я предпази, макар и да знаеше, че това ще му коства много.

         ,, Мисля, че осъзнах, че по-скоро бих умрял, защото съм предал тях, отколкото да живея, защото съм предал теб!"

    Частите, в които участваха Синдер и Каи, за мен бяха едни от най-интересните и чакани моменти от цялата книга. Фактът, че Каи не спираше да мисли за Синдер като за обикновен човек, а в същото време и се опитваше да се бори със силните си чувства към нея, беше най-милото и романтично нещо в тази книга и аз определено се наслаждавах на тези моменти. Вътрешната му борба между това, което мисли, и това, което трябва да прави, е представена по един познат, но и обичан начин, който много ми хареса.

  Друго, което ме впечатли беше, че за един кратък момент ние успяхме да вникнем в главата на  Левана и да се зачудим какво я е накарало да предприеме всички тези действия, а не да я смятаме за поредния лош герой, който е даден просто, за да има история.

 Книгата ми допадна, историята беше увлекателна и запомняща се, както авторката ни обещава, и само заради малките детайли, които не ми харесаха, давам на книгата 4.5 от 5 звезди. А вие четете повече, вярвайте повече, сънувайте повече и обичайте повече, защото книгите ни учат точно на това.
                                                           

                                    Кюпи 

Книжни цели и предизвикателство за 2018

Здравейте, този път реших да направя нещо малко по различно. Взех идеята от блога на Сю-http://queenoflunaelibri.blogspot.bg/2017/01/2017.html?m=1 Поста е стар, но въпреки това реших, че може и аз да го изпробвам.

Да започнем с това, че тази година предизвикателството ми в goodreads е доста по-скормно, заради малкото свободно време покрай изпитите. Книгите, които си поставих за цел да прочета са 40.  Също така ще се опитам да намирам време и за повече постове в блога, защото отдавна не бях качвала нищо. Следващото, което искам да направя през тази година е да прочета повече книги извън жанровата си зона на комфорт. Кой знае, може и да намеря нов любим стил?

Това са основните ми книжни цели тази година, а сега искам да ви покажа предизвикателството, което отправям към себе си. Накратко - ще изброя няколко категории, които ще включват различни неща, а идеята е да прочета поне по една книга от всяка категория. Мисля да си поставя 10 точки, по които да избирам книгите си, а те са:
1. Книга, която искам да прочета от много време, но никога не стигам до нея
2. Книга, чието заглавие е само от една дума
3. Книга с лилава корица
4. Книга от жанра ,,поезия"
5. Книга, която се води класика
6. Книга, която така и не съм прочела от училищния списък
7. Книга, влизаща в жанра трилър/криминална
8. Книга, спечелила награди
9. Книга, която всички харесват
10. Книга, в която се разказва за писма

Това са моите книжни цели и предизвикателства за годината. Надявам се да ги изпълня и да ви покажа за кой жанр, коя книга съм избрала. А вие четете повече, вярвайте повече, сънувайте повече и обичайте повече, защото книгите ни учат точно на това 😘

Ревю ,,Синдер"-Мариса Мейър

,,Героите са същите, но не съвсем - сирачето всъщност е изключително талантлив механик киборг, феята вълшебница е робот с особено отношение към модата, а принцът този път получава нещо повече от обувката на Пепеляшка. Дори и в бъдещето приказките започват с "Имало едно време...".Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си."

Синдер, книга първа от поредицата за Лунните хроники, е преразказаната история за обичаната от всички Пепеляшка, но не се заблуждавайте..... Двете нямат почти нищо общо. Жанрът е антиутопичен с young adult елементи.

Отдавна исках да прочета тетралогията на Мариса Мейър и, когато ми се отдаде тази възможност, останах възхитена. Тази книжка (352 страници) ме държа в напрежение от началото- до края. Историята се развиваше с идеалното темпо, а сюжетната линия и замисълът на авторката са просто великолепни. Стилът на писане е нежен, вълнуващ, потапящ в историята и елегантно загадъчен. Разбира се, когато говорим за чужди автори няма как да не отдадем дължимото на преводачите и коректорите, които имат огромна заслуга за удоволствието от четенето.

,,-Двеста хиляди момичета-повтори той. -Защо не ти?"

Действието се развива в бъдещето след Четвъртата световна война в Източната Република. Войната с жителите на Луна е изтощила хората, а върлуващата, нелечима чума отнема десетки животи дневно. Хората са студени и нетолерантни към различните. Една от тези ,,различни,, е всъщност и главната ни героиня. Киборг и механик, Лин Синдер е нещо напълно различно от всяка представа за момиче, което може да съществува. Тя е непримирима, борбена, всеотдайна и толкова невероятно изтъкана от перфектната комбинация емоции, че човек няма как да не я заобича. Синдер (от англ.пепел) е един от най-прекрасните и реалистични герои, с каквито не се бях срещала от доста време. Чувството й за самосъхранение, страхът, който усеща от това да се покаже пред света, и липсата й на емоции, които тя отчаяно иска да изпита, я правят реална, а не от онези прекалено съвършени герои, от които сме се отекчили. През цялото време, докато четях, се чувствах сякаш ми е предоставена честта да проследя развитието и пътят до взимането на решенията на едно необикновено 16 годишно момиче.

Принц Каито е това, за което всяко момиче може да мечтае. Романтичен, мил, вярващ и подкрепящ, той показва, че всеки има право на любов, без значение колко е различен.
Каи ме впечатли с това, че се бори едновременно с чувствата си и с дълга, който е поел, за да защитава страната си. Пресмята възможностите и поема рискове, защото твърдо вярва в човешката, а и не само, доброта. Хареса ми силата, която показваше всеки път, когато кралицата се опитваше да го контролира.

Честно казано книгата беше доста предвидима и още от началото разбрах какъв е големият plot twist, но имаше някои малки неща, за които не се бях досетила. Въпреки това, за мен историята беше спираща дъха, а особено последните стотина страници бяха невероятно вълнуващи. Сънувах ги и ги съпреживявах, а последната страница я затворих с нетърпение да разбера продължението.

,,Синдер,, определено си заслужи мястото сред любимите ми книги. Давам 5 от 5 звезди и се надявам продълженията да ми харесат дори още повече. А вие четете повече, вярвайте повече, сънувайте повече и обичайте повече, защото книгите ни учат точно на това 😘

Битката на кориците

 Здравейте, приятели. Видях това предизвикателство преди известно време и реших, че ще бъде забавно да направя подобно в блога си. Идеята е да сравнявам българските корици, с оригиналните. Надявам се да ви хареса! Е, нека да започваме...

  1.Делириум
    Оригинал                     Българска
   
 Честно казано, не съм напълно сигурна, че това е оригиналната корица, но така ми излезе в любимата от всички търсачка, така че ако някой от вас знае нещо по въпроса, нека сподели в коментарите.
 За моя жалост тук със сериозна преднина печели американската корица.
 Толкова е нежна и красива, без да се натрапва и да е прекалено претрупана, а момичето има прекрасни и изразителни очи, но според мен тази корица някак не се връзва особено с историята.
Българската, за сметка на това, отговаря идеално на съдържанието, но е прекалено тъмна и мрачна за мен. Цветовете са твърде ,,убити,, и не си пасват особено, поне според моето мнение.
                               1:0
2.Алена кралица
Оригинал                                       Българска
                                        
                

Тук и двете корици са невероятно красиви. Честно казано, според мен много си приличат, но българската е малко по-бледа. Със съвсем малка преднина, печели оригиналът, защото короната изпъква, а и корицата е малко по-царствена, така че:
                                                                  2:0

3.Ние, лъжците
Oригинал                       Българска
  

В тази ,,битка" с голяма преднина печели българската корица. Оригиналната е симпатична, но определено не може да се мери с българската, която е толкова нежна и романтична, че не се нуждае от история, за да грабне сърцето ти.
                                                             2:1

4.Кажи ми три неща
Оригинал                                        Българска


 И двете корици ми харесват. Всяка има своите плюсове и минуси и са много индивидуални, за което ще ми бъде трудно да ги сравня.
 Българската отговаря повече на историята, отколкото другата. Включва различни елементи, които са вмъкнати в история и са важни за героите.
 Оригиналната е толкова сладка, детайлна и цялостна. Може би ми харесва малко повече, защото е по-изчистена.
                                                        Така резултатът става 3:1.


5.Хартиени градове
Оригинал                 Българска



Тук с огромна преднина печели българската корица.И оригинала има своя чар, но ми прилича повече на илюстрация към детска книжка, отколкото на представително лице на книга.
 Българската, за сметка на това, е очарователна и точно в целта, ако разбирате какво искам да кажа. Грабва вниманието на читателя без да е претрупана с цвят и образи. Не знам за вас, но на мен елементът с кабърчето много ми допада.

   И така приятели, резултатът е 3:2 за оригиналите. Забелязах, че когато българските корици печелят, те го правят с огромна категоричност, а когато давам точки на оригинала, има колебание. Но това е само мое мнение, разбира се. За мен беше голямо удоволствие да направя това предизвикателство, надявам се и на вас да ви е харесало. Моля ако имате мнения, препоръки и идеи за следващи постове, споделете в коментарите.