Ревю ,,Сирената,,-Кийра Кас

Любовта е риск, който си струва да поемеш.

Преди години Океана спасява Кален от удавяне. За да плати дълга си, тя трябва да й служи и, използвайки гласа си, да примамва странници към смъртта. Всяка една нейна дума може да убие човек на място и девойката е решена да изтърпи присъдата си в самота. Докато не среща Акинли.

Запознах се с книгата, докато четях ,,Изборът,, на същата авторка. Имаше първата глава от ,,Сирената,, в една от книги в гореспоменатата поредица. Още щом прочетох въпросната глава, разбрах, че трябва да имам тази книга и така първата седмица, в която излезе на пазара, аз вече я имах. Историята ме грабна от самото начало, с невероятната си история и неповторимия характер. Вече бях запозната със стила на писане на авторката, заради предишните й книги, на които вече съм направила ревю.

Искам да споделя, че изданието е невероятно. Страниците са с хубава хартия, шрифтът еднакво черен навсякъде, което за мен е страхотно, защото много се дразня на избелял шрифт по средата на книгата и по-тъмен в края, например. Корицата е ,,пластична", с релефен надпис и не  на последно място невероятна снимка и оформление. Наистина не знам кой е ,,виновен,, за нея, дали дизайнерът или фотографът, но всички книги на Кийра Кас имат невероятни корици.

,,-Не ставай глупава! Винаги има място за любов. Макар и само малка пролука. И това е достатъчно."

За мен Кален беше един герой, който успя да се настани в сърцето ми докато четях и да ме накара да я разбера. Беше силна и изпълняваше задълженията си съвестно, макар и да не харесваше това, което й се налагаше да прави. Бореше се със себе си и в един момент просто изгуби битката. Искаше да е човек и сирена. Искаше да обича и да живее нормално. Вярваше, че ще може да поддържа своята тайна, но искаше да бъде честна. Според мен тя беше образ на това, какво се случва, когато сърцето ти крещи за едно, а ти се бориш за друго, което не искаш. Просто умираш от вътре.

Акинли ме впечатли с това, че се влюби не в красивата външност на Кален, а в мълчанието й, което казваше повече, отколкото някой може да изговори. Връзката, която бяха изградили до края на книгата беше доста вълнуваща и романтична, може би трагична в стил Ромео и Жулиета, но определено запомняща се.

,,Тя ми каза да живея. А нямах представа как да Й кажа, че това да съществуваш, не е същото като да живееш."

Другите сирени също ми бяха много симпатични и добре изградени като герои. Мисля, че характерите им си съвпаднаха и бяха добре замислени. Книгата ми хареса и й давам 4 от 5 звезди, а вие не забравяйте, че книгите са истина, която се вижда само със сърцето.

       

                                                                                            Кюпи