четвъртък, 13 април 2017 г.

Ревю ,,Ти срещу мен,,-Джени Даунам

Ако някой нарани сестра ти и ти си истински мъж, няма ли да искаш да отмъстиш? Ако брат ти е обвинен в ужасно престъпление, но твърди, че е невинен, няма ли да му повярваш? Светът на Майки започва да се руши, когато сестра му казва, че е изнасилена. Животът на Ели се превръща в ад, когато срещу нейния брат е повдигнато обвинение в изнасилване. Когато Майки и Ели се срещат, сякаш два свята се сблъскват.

Ти срещу мен
                           
Започнах книгата без никакви очаквания. Предварително бях чела първата книга на авторката-,,Преди да умра" и бях запозната със стила на писане на Даунам, който е някак тежък и въпреки това богато изпълнен с изкусно подбрани думи. При нея има правилното количество от всичко- описание, действие, разговор. Наистина в това отношение се справя прекрасно.

  Темата, която книгата засяга е много деликатна и представена по много сложен начин. В началото ми вървеше много трудно, но след това не можех да я оставя.

  Трябва да ви предупредя, обаче, че преди да започнете книгата трябва да сте подготвени, че това е една стръмна емоционална въртележка. Ще плачете, ще се смеете и след като завършите книгата ще бъдете толкова изтощени, че едва ли ще успеете да помръднете от мястото си.

„Това ли беше любовта? Ако беше това, болеше. Имаше чувството, че парченце стъкло се бе забило някъде в него – в сърцето или в главата – туптеше, разкъсваше плътта му…“

Много ми хареса,че книгата е написана от гледната точка на двамата главни герои. С тяхна помощ ние успяваме да видим истината, представена от всичките й страни и така да решим на кого да вярваме, което не ни е ,,позволено,, в други такива книги.

      ,,-Никога не се бях опълчвала на баща си...До сега! Най-накрая разбрах какво искам и нищо не може да ме спре.
     -И какво искаш?
     -Теб!"


Майки Макензи  е един многопластов герой, който се отказва от мечтата си, за да може да отмъсти на изнасилвача на сестра си, но дали и на каква цена ще успее да осъществи плановете си?

Ели Паркър е най- силната героиня, която някога съм срещала. Като момиче, заседнало между два свята, приклещена от две истории тя, която никога не е оспорвала решенията на семейството (и най-вече на бащата), успя да преобърне така събитията и беше главната причина за намирането на истината, за което й се възхищавам. Ели е изтъкана от надежда, страх, любов, въобще всякакви емоции, преплетени с красива външност и невероятен ум. Наистина е вълнуващо да видиш как герой като нея се развива.

Историята е пленяваща, героите невероятни, описанията- вълшебни.

Книгата е феноменална и абсолютно завладяваща. А ако сте романтични души, тя със сигурност ще плени сърцето ви. Давам й 4.5 от 5 звезди.
,,Книгите са истина, която се вижда само със сърцето.,,

     
                                                                                                           Кюпи








сряда, 5 април 2017 г.

Ревю ,,Сирената,,-Кийра Кас

СиренатаЛюбовта е риск, който си струва да поемеш.

Преди години Океана спасява Кален от удавяне. За да плати дълга си, тя трябва да й служи и, използвайки гласа си, да примамва странници към смъртта. Всяка една нейна дума може да убие човек на място и девойката е решена да изтърпи присъдата си в самота. Докато не среща Акинли.


Запознах се с книгата, докато четях ,,Изборът,, на същата авторка. Имаше първата глава от ,,Сирената,, в една от книги в гореспоменатата поредица. Още щом прочетох въпросната глава, разбрах, че трябва да имам тази книга и така първата седмица, в която излезе на пазара, аз вече я имах. Историята ме грабна от самото начало, с невероятната си история и неповторимия характер. Вече бях запозната със стила на писане на авторката, заради предишните й книги, на които вече съм направила ревю.

Искам да споделя, че изданието е невероятно. Страниците са с хубава хартия, шрифтът еднакво черен навсякъде, което за мен е страхотно, защото много се дразня на избелял шрифт по средата на книгата и по-тъмен в края, например. Корицата е ,,пластична", с релефен надпис и не  на последно място невероятна снимка и оформление. Наистина не знам кой е ,,виновен,, за нея, дали дизайнерът или фотографът, но всички книги на Кийра Кас имат невероятни корици.

,,-Не ставай глупава! Винаги има място за любов. Макар и само малка пролука. И това е достатъчно."

За мен Кален беше един герой, който успя да се настани в сърцето ми докато четях и да ме накара да я разбера. Беше силна и изпълняваше задълженията си съвестно, макар и да не харесваше това, което й се налагаше да прави. Бореше се със себе си и в един момент просто изгуби битката. Искаше да е човек и сирена. Искаше да обича и да живее нормално. Вярваше, че ще може да поддържа своята тайна, но искаше да бъде честна. Според мен тя беше образ на това, какво се случва, когато сърцето ти крещи за едно, а ти се бориш за друго, което не искаш. Просто умираш от вътре.

Акинли ме впечатли с това, че се влюби не в красивата външност на Кален, а в мълчанието й, което казваше повече, отколкото някой може да изговори. Връзката, която бяха изградили до края на книгата беше доста вълнуваща и романтична, може би трагична в стил Ромео и Жулиета, но определено запомняща се.

,,Тя ми каза да живея. А нямах представа как да Й кажа, че това да съществуваш, не е същото като да живееш."

Другите сирени също ми бяха много симпатични и добре изградени като герои. Мисля, че характерите им си съвпаднаха и бяха добре замислени. Книгата ми хареса и й давам 4 от 5 звезди, а вие не забравяйте, че книгите са истина, която се вижда само със сърцето.
       
                                                                                            Кюпи