Ревю ,,Делириум,,-Лорън Оливър

 
,,Ако любовта беше болест, щеше ли да искаш да се излекуваш?
Представете си свят, в който любовта е обявена за заразна болест, а учените са открили лечение за нея. Когато станат на 18 години, всички граждани се подлагат на медицинска процедура, за да не се разболяват от делириум. Онези, които се съпротивляват, са пращани в затвора или са убивани. Резултатът – послушно, конформистко общество и държава с неограничена власт. 
Животът на 17-годишната Лена е „нормален” и планиран – тя ще завърши училище, ще се подложи на процедурата, ще влезе в колеж, ще се омъжи за мъж, който правителството е избрало за нея след щателна оценка, и ще бъде „излекувана” завинаги. Една случайна среща с момче от нейния град обаче преобръща живота й и се случва немислимото – Лена се влюбва в Алекс...,,

Дълго отлагах това ревю, защото исках да стане перфектно, но май дойде и неговия ред.
Толкова обичам тази книга,че дори не знам откъде да започна. Поредицата ми стана толкова любима...

Да си призная честно, подходих с леко недоверие към книгата, но тя се оказа невероятна. Допадна ми това, че историята е нещо различно. Интересно ми беше да науча на какво са способни хората от страх, защото според мен причината за тези действия е именно страха.

 Авторката определено си разбира от работата. Стилът на писане беше толкова лек, приятен и ненатрапчив, че с удоволствие прелиствах всяка една страница. Книгата напълно си струваше безсънните нощи. Повярвайте ми, щом започнете да четете няма да можете да спрете.

          ,,Не можеш да бъдеш щастлив, освен ако не си нещастен понякога."

Трябва да ви предупредя, преди да започнете трилогията пригответе си листчета за отбелязване на цитатите, защото аз наистина съжалих, че не съм си ги отбелязала.

Това, което не ми допадна особено е корицата. Наистина вярвам, че можеха да се постараят повече, но пък се връзва с историята донякъде, така че...

Краят е любимата ми част от първа книга. Толкова силно и разтърсващо, не помня някога да съм плакала повече на книга. Цялата трилогия беше една емоционална въртележка. Страх, любов, очакване и още много се преплитаха и разделяха, докато не отчупят парченце от сърцето ти.

Сега за героите: Лена ми допадна много, защото е толкова смела и борбена, което е невероятно при положение, че цял живот й е повтаряно,че любовта е болест, която трябва да се лекува. Интересно е как въпреки това, намери сили да се бори и след като загуби хора важни за нея, тя успя да продължи.
 Обичам книги разказани от името на главния герой. Така успявам да вникна в историята и да почувствам ставащото. Именно това ми помогна да разбера колко силна е всъщност Лена, защото колкото и наранена, изплашена и съкрушена да беше, се бореше. Имаше нужда от любов, но я бе страх да я получи. Тя ме докосна и успях поне за момент да застана на нейното място, в нейната история.

,,Ако искаш нещо, ако го вземеш за себе си, ти винаги трябва да го получиш от някой друг. Запомни, за да може нещо да живее, друго трябва да умре!"

Алекс! Алекс е един невероятен персонаж! Хареса ми това, че въпреки, че е преживял много, той беше подкрепа и упора на Лена винаги, когато тя имаше нужда. Беше толкова силен, издръжлив, смел и в същото време се държеше толкова мило с Лена и й помагаше. Той определено стана любимият ми герой и аз се влюбих в него, заедно с Лена.

,,Този, който скача от небето може да падне,н о може и да полети!,,

Краят на трилогията не ме задоволи особено, беше някак незавършен, което всъщност е нарочно направено от авторката, но на мен ми се искаше историята да продължи. За мен всичко беше емоция. Любов, страх, омраза, скръб, напрежение се вливаха в мен и аз плачех, страхувах се и се радвах, както никога до сега. Разбира се, във втора и трета книга ми беше малко трудно преместването от една героиня на друга и от едно място на друго, но давам на книгата 5 от 5 звезди, защото всяка една минута си заслужаваше.
Книгите са истина, която се вижда само със сърцето.
                                      Кюпи