Day and Night Book Tag

 Здравейте, отново съм тук и този път ще ви представя един таг. Мисля, че съм последният човек, който все още не го е направил, затова няма да тагвам някого конкретно, но нека всеки, който иска да го направи да се чувства тагнат.

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта? 
Определено през нощта. Просто през деня нямам време да седна да чета, а ако успея да намеря такова, не мога да се съсредоточа. Пък и вечер всичко е по-вълшебно, нали?

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Със сигурност. При мен просто няма начин да прочета някоя книга без да открия нещо ново за живота и да разбера, че има и друга гледна точка.

Y: YA – да или не?
Категорично да! Това е любимият ми жанр. Често съм виждала как хора пренебрегват дадена книга, само защото тя е YA литература. За мен този жанр е магичен и започнете ли веднъж да го четете, ще сте му почитатели до живот.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Според мен тайна мечта на всеки читател е героите, които харесва да са истински. Мисля, че някъде там съществуват хора, които приличат на моите любими литературни образи. Е, надеждата умира последна, нали?


N: Даваш ли книгите си на заем?
Мисля, че с изключение на няколко човека, които съм си набелязала, нямам проблем да давам книгите си на приятели. Това означава, разбира се, че много внимателно следя как се отнасят с моите съкровища, защото на никого не му е приятно да види крайчето на корицата измачкана, все пак.

D: Миришеш ли книгите си?
Това е първото нещо, което правя, когато получа нова книга. За мен този аромат носи история... Отваря вратите на един нов свят, който само чака да бъде открит. Въпреки, че трябва да призная, че не всички книги миришат еднакво. Но всяка миризма говори за притежателя си.
N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не смятам, че аз съм човекът, който ще съди хората за това дали четат или не. Не разделям приятелите си на четящи и нечетящи, но за мен винаги е хубаво да си поговоря с някого за книги.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?
Изключително непоносима съм, когато стане въпрос за външния вид на книгите ми. Много се дразня, когато видя гънка или драскотина на някоя моя книга. С други думи-ако съм ви дала от съкровищата си и сте го ,,наранили,, по-добре не ми заставайте пред очите.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Според мен книгите никога не могат да бъдат прекалено много. Аз съм на принципа- ако няма място за повече книги в библиотеката ми, значи тя е прекалено малка.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как? 

Аз наистина държа на книгите си, но ще излъжа ако кажа, че никога не съм изпускала книга в парка, когато е кално.😂 Други начини, по които съм съсипвала книгите си са, като ги залея с някоя течност (не знам как се случва, след като не пия нищо, докато чета), да си подложа, докато пиша нещо набързо и така да остане надпис върху корицата....

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?
 С времето се научих да чета дори в класна стая пълна с крещящи ученици, но така и не успях да свикна с четенето по време на тренировка. Разконцентрирам се и не върша нито едното, както трябва.

Е,това беше от мен. Изкренно се забавлявах, докато правя този таг. Надявам се и на вас да ви е харесал.

I love spring book tag

Хей, отново съм тук с един невероятен таг, който подхожда идеално на месеца. Мисля да тагна Габи от Book and hot coffee. Истински ще се радвам да прочета нейните отговори.

1. Каква е пролетта, където живееш ти?

 Пролетта е доста приятна. Топло е, понякога вали, виждат се напъпили клончета и всички са весели и усмихнати.

2. Коя книга очакваш с най-голямо нетърпение тази пролет?
 Книгата, която очаквам с най-голямо нетърпение тази пролет е ,,Писма до изгубените,, на Бриджид Кемерер. Резюмето беше много интересно и се надявам да прочета книгата съвсем скоро.

3. Коя корица ти напомня на пролетта?
 Първото, за което се сещам е ,,Всичко,всичко" на Никола Юн. За мен тази корица просто крещи пролет.

4. Къде ще четеш през пролетта?
Навсякъде. В парка, у дома, в заведение, навсякъде, където мога да се насладя на книгите по един нов начин.

5. Намери корица със слънце на нея.
 Първото, за което се сещам е 6 книга от поредицата за санти- ,,Самър,,.


6. Какво обичаш да четеш през пролетта?
Нищо по-различно от това през останалото време на годината.Young adult, чиклит, антиутопия, малко фентъзи и може би нещо приключенско.

7. Намери корица с много цветове по нея
Още не съм прочела книгата, ще се радвам, ако някой от вас сподели мнение.

Ревю ,,Делириум,,-Лорън Оливър

 
,,Ако любовта беше болест, щеше ли да искаш да се излекуваш?
Представете си свят, в който любовта е обявена за заразна болест, а учените са открили лечение за нея. Когато станат на 18 години, всички граждани се подлагат на медицинска процедура, за да не се разболяват от делириум. Онези, които се съпротивляват, са пращани в затвора или са убивани. Резултатът – послушно, конформистко общество и държава с неограничена власт. 
Животът на 17-годишната Лена е „нормален” и планиран – тя ще завърши училище, ще се подложи на процедурата, ще влезе в колеж, ще се омъжи за мъж, който правителството е избрало за нея след щателна оценка, и ще бъде „излекувана” завинаги. Една случайна среща с момче от нейния град обаче преобръща живота й и се случва немислимото – Лена се влюбва в Алекс...,,

Дълго отлагах това ревю, защото исках да стане перфектно, но май дойде и неговия ред.
Толкова обичам тази книга,че дори не знам откъде да започна. Поредицата ми стана толкова любима...

Да си призная честно, подходих с леко недоверие към книгата, но тя се оказа невероятна. Допадна ми това, че историята е нещо различно. Интересно ми беше да науча на какво са способни хората от страх, защото според мен причината за тези действия е именно страха.

 Авторката определено си разбира от работата. Стилът на писане беше толкова лек, приятен и ненатрапчив, че с удоволствие прелиствах всяка една страница. Книгата напълно си струваше безсънните нощи. Повярвайте ми, щом започнете да четете няма да можете да спрете.

          ,,Не можеш да бъдеш щастлив, освен ако не си нещастен понякога."

Трябва да ви предупредя, преди да започнете трилогията пригответе си листчета за отбелязване на цитатите, защото аз наистина съжалих, че не съм си ги отбелязала.

Това, което не ми допадна особено е корицата. Наистина вярвам, че можеха да се постараят повече, но пък се връзва с историята донякъде, така че...

Краят е любимата ми част от първа книга. Толкова силно и разтърсващо, не помня някога да съм плакала повече на книга. Цялата трилогия беше една емоционална въртележка. Страх, любов, очакване и още много се преплитаха и разделяха, докато не отчупят парченце от сърцето ти.

Сега за героите: Лена ми допадна много, защото е толкова смела и борбена, което е невероятно при положение, че цял живот й е повтаряно,че любовта е болест, която трябва да се лекува. Интересно е как въпреки това, намери сили да се бори и след като загуби хора важни за нея, тя успя да продължи.
 Обичам книги разказани от името на главния герой. Така успявам да вникна в историята и да почувствам ставащото. Именно това ми помогна да разбера колко силна е всъщност Лена, защото колкото и наранена, изплашена и съкрушена да беше, се бореше. Имаше нужда от любов, но я бе страх да я получи. Тя ме докосна и успях поне за момент да застана на нейното място, в нейната история.

,,Ако искаш нещо, ако го вземеш за себе си, ти винаги трябва да го получиш от някой друг. Запомни, за да може нещо да живее, друго трябва да умре!"

Алекс! Алекс е един невероятен персонаж! Хареса ми това, че въпреки, че е преживял много, той беше подкрепа и упора на Лена винаги, когато тя имаше нужда. Беше толкова силен, издръжлив, смел и в същото време се държеше толкова мило с Лена и й помагаше. Той определено стана любимият ми герой и аз се влюбих в него, заедно с Лена.

,,Този, който скача от небето може да падне,н о може и да полети!,,

Краят на трилогията не ме задоволи особено, беше някак незавършен, което всъщност е нарочно направено от авторката, но на мен ми се искаше историята да продължи. За мен всичко беше емоция. Любов, страх, омраза, скръб, напрежение се вливаха в мен и аз плачех, страхувах се и се радвах, както никога до сега. Разбира се, във втора и трета книга ми беше малко трудно преместването от една героиня на друга и от едно място на друго, но давам на книгата 5 от 5 звезди, защото всяка една минута си заслужаваше.
Книгите са истина, която се вижда само със сърцето.
                                      Кюпи

Ревю ,,Хари Потър,,-Дж.К.Роулинг

 Дълго време отлагах прочитането на тази книга по необясними за мен причини.Може би чаках дълго, но според мен прочетох поредицата в идеалния момент.Много е трудно да се прави ревю на известна и много четена поредица,но нека поне се опитам. Да започнем с героите:

Хари Потър претърпя голямо развитие.В началото беше малко момче, което се страхуваше от братовчед си и своя вуйчо,а до края на поредицата се превърна в млад мъж,който се бори с трудностите в живота и се забавлява със своите приятели.

Хърмаяни Грейнджър е един невероятен женски образ.Като книжен плъх това,че тя прекарваше основното си време в библиотеката,ме накара да я заобичам.Харесва ми това,че имаше ясно изразено мнение и винаги беше готова да отговори на всеки зададен й въпрос.Според мен тя и Хари щяха да бъдат добра двойка,но за съжаление всеки тръгна по пътя си.Всъщност дори самата Роулинг признава, че съжалява за решението си да не ги събере.

      ,,Мозъкът е сложно и многопластово нещо....или поне повечето мозъци са такива!,,

  Рон.За мен Роналд Уизли е доста забавен и с него никога не е скучно.Понякога ми се струваше малко завистлив,без да се поставя на мястото на Хари,но пък след това се извиняваше,което компенсира.
Семейството му винаги е толкова гостоприемно и приветливо,че човек си представя ,,Хралупата" като някое малко,приветливо и уютно място.

   ,,Разбира се, че се случва в главата ти,но защо това да го прави по-малко истинско!"

Стилът на авторката е магичен,някак многопластов и дори за мен малко натоварващ.В повечето книги е добре да има напрежение,но това в продължение на седем книги е малко изморително.Въпреки това поредицата наистина ми хареса и я прочетох с голям интерес.Тя получава 4.5 от 5 звезди,а вие не забравяйте,че книгите са истина,която се вижда само със сърцето.
                   Кюпи